Рибата плува най-добре в своя вода

И така – следващо място на действието: неголям заслон насред тучнозелено поле, простиращо се до хоризонта. Вече съвсем сме загубили ориентация къде се намираме. Над покрива се веят българското знаме и това на ЕС – сигурен знак за европейското самочувствие (и чувство за хумор) на елховската ловна дружинка. Нищо, че Елхово е отпаднало от метеорологичната карта на btv (цели 7-8 месеца са го „давали”!) и е било заменено с Ямбол… Научаваме, че тук на всяко тримесечие се прави „мероприятие” с улов според сезона.  На Никулден се обявяват номинациите за най-голяма риба, като ролята на клипове играе снимков материал и евентуално представяне на номинираната (или поне парче!).  Има  и  извънредни ешмедемета като настоящото в наша чест… В коритото на кокетна каменна чешмичка се изстудяват само част от подготвените за случая бутилки. Мистериозна джипка се появява от нищото, спира насред полето, от нея излиза човек и с обиграни движения вади от багажника огромна тава с най-вкусното агнешко, което съм яла в живота си (прощавайте, приятели вегетарианци!) Безмълвно я подава и пак така тайнствено изчезва. Борето е нарязал тучни салати и нещата някак потръгват… Тук са и Теньо, и Даскала, и Велко-Адаша… Добрите приятели от най-ранна младост, при които голямата риба Велко Кънев плува в свои води.

Пак ще кажа, че филмът е филм и не всичко може да се предаде на книга; като историите на Велко, разказани на местния диалект, от които не можем да се съвземем от смях… Въря по чаршията  и една ма пресряща, в чокман облечена. Застаряла тъй и ся поклаща и едвам оде… И ми вика – „познааш ли ма”, вика. Ей тъй кат те сгащят… и няма как: знам та, викам!..  „Чичо ти Герги помниш ли га?” E как – викам – да не го помня!… „Залежа са той, мойто момче, залежа са… И на, тъй – не мрда, не ще…” И какво сега, питам. „И яз му викам: връй ба, Герги, връй ба!… (да вървял)… Жа ми трябаш, ба!…” (луд смях в компанията) А той се понадигнал в леглото и казал мрачно: „Ъ! Едни до Изгрев пеша ходиа и пак умряя!…” Изгрев е съседното село на Елхово, а на масата почти живи нямаше след тази случка, изиграна безподобно от Велко. По някое време той вдига тост – за да каже благодаря на тези хора, без които нямаше да е същият… В негов вариант звучи нещо такова: „да кажа едно благодарьъ на тез ‘ора, дет’ са из тъдява… Ей тъй, от време на време ще се връщам, за да крадна тъй, мънинкичко, от тях, щото какво е изкуството – да краднеш от живота… Те няма да ми се разсърдят за това… А наздраве, ба!…”  И така нататък…

Както казва Рангел Вълчанов, най-хубавото се случва извън кадъра…