ЧЕРНА КУТИЯ

В този блог представям  „избрано” от разговорите, записвани в галерията портрети  „Умно село”. Давам си сметка, че, отделени от филмовото цяло, те звучат по различен начин; че са само част от онзи шарен и наситен с хумор визуален спектакъл на тема „да си главният герой в ролята на самия себе си”…

Но да погледнем към тях като към “времеубежище” –  с уговорката, че носталгията по онова време е оправдана само в частта й за изкуството. Или като на част от  съдържанието на една „черна кутия“, съдържаща парчета истина за нашето време, които родените след нас един ден биха могли да узнаят. Стига да поискат да я отворят…