Рибата знае всичко… „12 разгневени монолога” в огледалото на реката

На следващия ден сме… на реката, разбира се; с всички такъми се занасяме на любимото местенца за риболов, някъде по Тунджа… Като сянка ни следва друг авер; мислехме че ще бди, да не „закъснеем” за гала обяда на ловната дружинка, но той, както ще се разбере, имал и друга мисия…

• Гледам те в какво упоение закачаш червейчета за въдицата…
• Виж ги само какви са сладки… Лошото е, когато се задържат в багажника, че се превърнат в мушички, ела да видиш тогава… Има си специален начин за закачване на бялото червейче – може да ме ползвате за предаване  за лов и риболов – така, откъм дупето, да видиш как се скрива върха на кукичката. Виж го само как сладко се върти. И сега това, плюс малко късмет и – хайде! Готово… Ама сега е забранено, сега не може; пък и когато ме снимат, никога не съм ловил. Ловенето иска концентрация, спокойствие, самота… всичко това пречи. Рибата мисли и знае всичко…

(тук просто няма как – зазвучава – знаете какво:  The fish knows everything, Иги Поп и „Аризонска мечта”!…)

 – Много дълго прекарваш над водата; какво ти говори тя?

– Виж, водата напоследък наистина започна да говори. По едно време беше пълна с отпадъци и мръсотии и мълчеше. Сега Тунджа слава Богу, много се е излекувала и е много хубава. И говори даже по-добре от мен…

– А текстове носи ли?

– Непрекъснато носи, и ги отнася… Като моята работа: дойде един текст, отнеса го нанякъде, за да остане място за друг текст…

– А така, като си седиш, можеш ли да репетираш наум?

– Репетирал съм много често така…

– Тук кой текст най ти върви?

– Тук, да ти призная, най ми идва някаква радичковска фантазия… Например, че Гоца си търси прасето, и изведнъж цялата околия тръгва с него да го търси; и после околията му казва: туй прасе няма да го намериш, то трябва да е минало границата…

Ей такива текстове – радичковски – макар да са от северния край; ама нашият, южният, по дух не се различава много… И така, както се прибира Гоца и вижда: мамка му и прасе, то се завряло вътре в мен оттук дотук (вече е целият Гоца, не е Велко!)… Свряло се е вътре, и върти пърлицата си ей тук, за да ме гъделичка. Как и откъде е влязло в мен, не знам, гърбицата му усещам – щото то гърбаво – и си викам: само да не ме изпорови… Да не ми отмъкне корена; щото като ти отмъкнат корена, нищо не става…

• В момента си в някакъв особен период на живота си – излязъл си от нещо… Преодолявайки го, или примирявайки се с него?
• Щом съм тук, значи – преодолявайки го… Отначало си мислех, че това се случва на мен и никой друг; но после си дадох сметка, че на всеки жив човек все ще се случи нещо, с което или да се примири, или да го преодолее… Знаеш ли как се чувствах в онази детска болница в Германия? Засрамих се от собственото си самосъжаление. Да видиш ти дечицата с обръснати глави, бледи, обречени…
• Ама ти с децата ли лежа?
• Ами да. И не знам и немски. Обаче нали съм актьор – взех да измислям някакви етюди, да ги развеселявам. Като грейнаха тези личица! И им станах любимец на децата… Също така  трябва да кажа, че не бях сам в този процес на измъкване. Много хора ми помогнаха да стъпя на краката си, за да мога да забравя, да забравя. За да бъда, да бъда..
• Да загуби гласа си един актьор – сигурно първото усещане е за катастрофа?
• Да, преминах и през това. През пълното пропадане и през подаването на ръка и въздигането. Благодарение на близки, на приятели, благодарение на непознати, благодарение на хора… Ако ги имаш до себе си, няма страшно! Ако бях сам, нямаше да мога да се върна…
• Сега обаче трябва сам да си помогнеш да се върнеш на сцената…
• А какво друго мога да направя? Ще се върна на цената на всичко! Ако, разбира се, ме приеме публиката…
• Имах си хас!.. Ето, решил си да се върнеш на сцената „12 разгневени монолога”…
• Идеята да си представя моя свят в театъра чрез монолози ми се стори най-вярната. Така се случи, че от студент участвам в пиеси, където имам големи монолози – от Боздугански от „Службогонци”, та до сега до „Даскал” – пълно е! И са все в главата ми, никога не съм ги забравял… Та засега са 11 и идеята е 12-тият да си бъде мой, на Велко; да се вмъкна и аз някъде между героите си… Това ще е най-скучният монолог – защото я си представете Шекспир, Молиер, Радичков и аз… Така че аз скромно ще присъствам между тях, няма да се натрапвам, обещавам… И в живота е така – исках и искам да се натрапвам с работата си, а не със себе си…

• Като погледнеш в огледалото, какво виждаш?
• Във всеки случай – не онова, което съм си представял (залива се от смях)… Като студенти нали ни учеха да наблюдаваме много, за да стигнем до зърното на образа; да наблюдаваме дори хората по улиците, да откриваме типажи… А пък Антон Радичев ми казваше – ти с тая физиономия няма какво толкова да гледаш, така, по-кротко го давай… Та аз като че повече себе си наблюдавам… в известен смисъл аз сам съм си прототип (луд смях)… Иначе се оглеждам най-добре в очите на хората, с които общувам… Харесва ми повече и огледалото на реката – там образът е по-замазан, и виждаш каквото си поискаш… Размазвам се и аз и се разпилявам като сенките на дърветата;  и аз ставам част от сенките на реката…
• Тук веднага ми хрумва какво казал Асен Миланов, светла му памет, на Георги Черкелов, като седели двамата пред една дивна красота, някъде по Видима… Казал: „Черо, е не е честно! Не е честно, че това ще го има и след нас…”
• А той е велик, Асен!… Може да се направи книга с цитати от Асен Миланов. И сега ми е пред очите – върви, ама нещо се клатушка, увива, върти, кърши – нали го знаеш един такъв, като разглобен… И го питам: какво има, бе Асене , какво ти е? А той ми отговаря, с онзи негов глас: „Не съм добре, Велико!… (той Велико ми викаше)… Имам вино в коляното…

Ясно е, че вече е време… Кулинарните и питейни изненади вече дърпат Велко, а и нас, към мястото… Поизнервен е и агентът-съгледвач, че не спазваме стриктно програмата, а сме се заработили нещо… Питаме Велко – все пак защо зад нас винаги има по един елховчанин… А, как защо – казва – той следи какво говоря. Първо за Елхово и елховци да не кажа лошо; да не излъжа нещо за улова, нали, да не преувелича или обратното – да ги изложа… Та той следи да няма… изхвърляния, нали знаете… както казват тук – да няма „губации”…  (луд кикот заради този уникален елховски лаф))