Смешни случки с Доси

„Морето всички кани

да станем „капEтани”…

Доси Досев

Както се разбра, Доси е пристигал в театъра с всевъзможни транспортни средства. Едно от тях е повод за особена „гордост”. В лудите бургаски години, когато се е оформяло и намерението му да остане свързан с морето завинаги, Доси отишъл на гости на добрия си приятел Черното на Маслен нос край Приморско. Щял да се върне вечерта за представление в Бургас с корабчето с бойно име „Жечка Карамфилова”, движещо се по маршрута Бургас-Ахтопол и обратно. Далдисали те на таляна на Черното и някак си Доси пропуска да хване „Жечка” наобратно. Усещат се малко след като „Жечка” вече е потеглила от Приморско. „Тогава нямаше никакво движение по пътя; само птица можеше да прелети до Бургас… Черното каза: скачай в лодката!… Екшън! И насред морето пресрещнахме „Жечка”, стопирахме я; тя ме прибра от открито море и успях да стигна за представлението… „Корабостоп” не знам някой да е правил…”

Все от този славен период са случки като тази с паламуда – след всяка премиера или гастрол в региона имало купон с паламуд или с агнешки главички и вино от името на профорганизацията. На един от спектаклите в Поморие под сцената вече била сложена софрата, а отгоре актрисата Елена Стефанова имала продължителен монолог. Един от местните организатори се притеснил от отсъствието й, качил се на сцената и обявил: „Мадам, паламудът ви очаква!…”. Залата прихнала. А моментът бил трагичен…

Или с двете майки – тази на Доси и тази на Петър Слабаков. Първо „досьовата майка” в София чула, че има един Петър Слабака, който научил сина й да пие и пристигнала в Бургас да провери тази работа. Посрещат я те на гарата, а тя ги гледа с поглед — ако може, ще ги убие! Завеждат я в Интерклуба. Слабака поръчва 3 по 50 грама гроздова — да не се правят съвсем на трезвеници, че няма да им повярва. Отдават се на супа и други непознати тям еликсири. После я разходили из Морската градина, а вечерта – пак на ресторант и пак примерни: по 50 грама гроздова и много лимонада. Тя разбрала жената, че това с пиенето са слухове. А те като я приспали — отишли да си допият… Добре, ама научила се и майката на Слабака във Варна, че има един Доси, който научил сина й да пие и пристигнала в Бургас. „Идва. Водим я и нея в Интерклуба. Поръчваме 2 по 50 грама, вече имаме опит. Всичко е нормално. Водим я до морето да му се наслаждава. Остана жената с впечатление, че това с пиенето не е истина…”

Една нощ бдителни милиционери прибират Доси от градинката в Созопол, защото им се сторил съмнителен. Отивал към единствената по това време дискотека – „Мелницата”, където го очаквали приятели. Водят го в участъка, а дежурният офицер се хваща за главата: другарю Досев, извинявайте!… А сега аз как ще се прибера, пита Доси, за да задълбочи чувството за вина на „органите”. Предоставят му веднага дежурната кола, а за назидание да го вози милиционера, извършил ареста. За да му мине яда, Доси го кара до „Каваците” и обратно, с междинно изчакване. После се връщат в „Мелницата”, където при вида на синия буркан цялата компания заляга, а от колата с царствен вид слиза Доси и казва спокойно, той е с мен… Дълго след това този „буркан” си го ползва за нещо като такси – срещне ли го неговия милиционер, отваря вратата и пита: закъде?…

На гости на Досьов приятел – капитан Стоян Добрев, син на небезизвестния адмирал Иван Добрев – пристига тогавашния ректор на Колумбийския университет, който е женен за арменка от Варна. Завели знатните американски гости в адмиралския апартамент в Созопол, но им доскучало и къде – къде, Добрев ги замъкнал у Доси. Седнали на теферич на същите дървени столчета, на ъгъла на крайбрежната, а отдолу току минават лодки, яхти или прости гемии; и от всички махат и поздравяват Доси. Гостът вече е достатъчно впечатлен от биографията на домакина и от това, че е играл в текстове на любими на ректора автори като Юджийн О’Нийл и умът му не побира как така: актьор от такъв ранг, а пък в такава схлупена къщурка. Какъв е този човек? – попитал после той капитан Добрев. Ами луд човек, ексцентрик, отговорил капитанът. А как така всички, които минаваха отдолу, го познават? Ами как – това са все негови собствени съдове – нали ти казах, че е ексцентрик… Това вече успокоило госта, защото можел да го проумее…

Както Доси казва – много съм мека Мара, като ме подкарат нанякъде, първо тръгвам, после питам за къде. Така се случило и с техен познат, скучаещ швейцарски милионер, който в 80-те прескачал до София да се зареди с преживявания. Един хубав ден, за да избягат от жените си, двамата се качват на грамадната му кола и забиват към някакви тилилейски подбалкански красоти. По пътя си качват циганин с маймунка и… мечка – мечката настаняват в грамадния багажник, в който се возят кучетата на собственика. И решават да обиколят България в този състав. Никой не говори езика на другия, обаче според Доси се разбирали отлично. Добре, че имаше представление, та се върна, иначе не знаехме къде да го търсим, добавя жена му. Пак театърът се явява като „деус екс махина”…

През 1976 е пускът на първия български танкер „Хан Аспарух”. Сред поканените са и много хора на изкуството. Доси и Христо Фотев – и те там. Понеже са „морски”, са на масата на тогавашния шеф на БМФ – „много хубав човек, моряците много го обичаха… Изпихме първото шише, в това време наоколо е много тържествено; поети рецитират стиховете си; и мен като ме ритна една муза, скочих и аз, и аз искам да кажа стихотворение. Гледат ме един такъв вдъхновен, и настъпи тишина. И аз се изцепвам с току-родено под напора на събитията творчество: „Морето всички храни. Морето всички кани – да станем капЕтани!…” Тишината стана още по-гробна; не ме оцениха. Това ми е и последният опит за поезия…