“Да беше пратил два паламуда”

Толкова е свързан с морето, че всички мислят, че е родом от Созопол или от Бургас. Роден е обаче в София през 1934, а до 10-годишната си възраст е расъл в… центъра на Скопие. От Скопие е майка му Надежда, дъщеря на Стефан Петров, поборник за национално самосъзнание, който по турско построява за една нощ в двора на къщата си кула, дето трябвало да стърчи по-високо от джамията. На сутринта турците го арестуват и събарят част от кулата, а той после ще я изгражда отново и отново… По-късно семейството бяга в България – в София, където Стефан Петров построява триетажен хотел, наречен „Виена”, горе-долу на мястото, където сега е ЦУМ. Третият етаж е бил предназначен да приютява членове на ВМРО. Легенди се носят за случвалото се в мистериозния хотел. Майката на Доси му е разказвала как се връща от училище и заварва двама от посетителите, току-що гръмнали трети, да го изхвърлят директно през прозореца… Самата тя е жертва на смутните революционни времена и ангажираността на родителите си към тайните дела на организацията. Едва 13-годишна, е изпратена да пренесе в Скопие устава на ВМРО, зашит във фустата на носията й. Лично майка й й връчва сребърен пистолет със седефена дръжка – ако я хванат турците, да не се гаврят с нея…  

Бащата на Доси, родом от Свищов, умира, когато Доси е на 3 и скопчанката Надежда остава сама с 4 деца. Брат й – върл привърженик на ВМРО, ги прибира в къщата си в центъра на Скопие, току зад офицерския клуб. Там ще премине ранното детство на Доси, сред живописната атмосфера на дома и неговите стопани – вуйчото македонец и жена му Лида – чехкиня, цигуларка, възпитаничка на Петербургската музикална академия. Той – отдаден изцяло на революционните си дела;  тя, сляпо следваща любовта на живота си по тези барутни места, без възможност да практикува. Накрая, като в руски филм, героинята се пропива от мъка и умира.

Софиянчетата обаче настояват да се върнат в родния си град, в който от хотел „Виена” няма помен. Заселват се отсреща, в бившите еврейски жилища. Толкова са бедни, че Доси е изпратен във Военнотехническо училище. Как тогава се е озовал във ВИТИЗ?

По думите му – минал случайно покрай сградата (тогава академията се е наричала ДВТУ: държавно висше театрално училище, и се е помещавала на днешния бул. „В.Левски”). От скромност не разказва, че е бил поощряван към професията от колоси като Стефан Сърчаджиев с думите, че е талантлив. Озовава се в един клас с Гриша Вачков, Ицко Финци, Таня Лолова, Никола Анастасов… Още го мъчи спомена за активистката Татяна (Лолова), която с комсомолски плам го преследвала за това, че не си е вързал връзките на обувките, или защо движи с вдигната яка „като суинг”, или пък с дълъг омотан около врата червен шал… Целият ВИТИЗ преминава пред дома му в тези гладни, но много весели години и опитва от импровизираните гозби на майка му, навикнала да изхранва челяд като Христос с двете риби. В семейния архив се пази нейно писмо до Доси, току-що изпратил в София от морето един паламуд. Разказва му тя как тече животът в къщата; кой наминал, кой останал – студентчета като Апостолчо (Карамитев) и кой ли още не… а писмото завършва с: „Ех, Доси, защо не изпрати два паламуда!?…”