През есента на 2022 се простихме с Доси. Знаковата улица „Морски скали“ в Созопол осиротя откъм светлосиньото на неговата риза и дълбокото синьо на погледа на един от най-харизматичните български актьори. Остана си, разбира се, вечносиньото на морето, в което влюбеният в него се взираше жадно и неуморно през две трети от целия си живот… Вечността срещу тленността…

Тук искам да разкажа малко повече за един от последните мохикани на „доброто старо време” в театъра и киното – време, в което упражняването на тези изкуства е било едновременно и огромно бохемско изстъпление. С уговорката, че носталгията по онова време е оправдана само в частта й за изкуството…

В края на 50-те Доси е част от възхитителната театрална легенда, наречена „бургаски период”, начело със „светата троица” Вили Цанков-Юлия Огнянова-Леон Даниел. След „години на странстване” се озовава в театър „София” – от създаването му през 1966-та, а на 80+ изигра един от тримата старци-разбойници във „Вятърът в тополите“ в Младежкия театър. В творческата му биография е записан уникален актьорски гастрол на сцената на мастития театър „Современник”, а житейската прелива от случки като „корабостоп” или спонтанно турне из България със самосформирана трупа от швейцарец, циганин и мечка (виж материала)… Лицето му се запомня дори от една завъртяна лента на екран, а е изиграл над 60 роли в киното и телевизията. Ала най-известен е актьорът и човекът Доси Досев сред созополчани, на които е любим почетен съгражданин, ако и да е софиянец с македонска кръв. В годините бохемът Досьо си е пил питието със знаменити артисти, художници, поети, но и с градски легенди по места – най-вече бургаски, созополски и варненски кръпки, основна съставна част от епикурейската биография на своя амбиент.

В годините питието се мени, местата – по-рядко, защото е въпрос на традиция и чест. В последните години по здравословни причини то бе само бяло вино; мястото най-често бе улица „Морски скали” номер 73 в Созопол…