EДИН МЪЖ, ЕДНА КАРАВАНА, ЕДНО МОРЕ
Извадки от капитанския дневник
Ден ХХХ… 7:00 – налягане 1018 m\б
температура 25
влажност на въздуха 72%.
вълнение 2-3 бала
антициклон.
8:00 – гледам морето.
9:00 – гледам морето
10:00 – гледам морето
11:00 – мента тайм!…
Капитанската шапка на Пепи Цанков е извоювана с много учене и старание преди… 40 години, в далечната 1973-та. Всъщност през целия си живот, твърди той, се е готвел за едно Велико капитанско пътуване…
Предполагам, че всеки човек има това желание – просто да пътува, да види свят и хора. При мен това желание беше неистово, защото във времето, в което премина по-голямата част от живота ми, нямах пожизнено никакъв шанс да пътувам, освен до морето и обратно. И тъкмо затова не се отказвах от тази мечта. Аз така знам – че ако много искаш нещо, трябва да се готвиш за него цял живот. И ако един ден се открие възможност, ти просто да си готов. Е, аз утрепах цялото това дълго време, готвейки се непрестанно за едно плаване. Бутайки каруцата на живота, пълна с разни други неща, успях и да понауча някои тайни на морето от първа ръка… Четох, явявах се на изпити, ходих по корабите, натрупах огромна библиотека. И така дойде 1999, когато с едни приятели от махалата тръгнахме по пътя на Одисей: Егейско, Средиземно море, Додеканезите, Източните споради… С една малка 7- метрова яхта с емблематичното име „Али баба–3” се осъществи първото ми плаване под платна. Нещо, което сънувам и до днес, е моментът, когато, вземайки разрешение да напуснем териориалните води, отвързахме и последното швартово въже и яхтата започна да се отделя от кея. Усещането за отплаване, за заминаване – никога няма да го забравя…
Иначе режимът в „капитанската” каравана на плажа на „Корал”, отбелязан в дневника, не случайно е така еднообразен. Ежеминутното наблюдение на морето, прекъсвано единствено от грижата по охлаждане на ментата и употребата й, както и от още едно-две животоспасяващи движения, си е нещо като научно изследване на тема „Параметри на възможната свобода в условията на доброволно бягство от цивилизацията”… Иначе казано:
Така съм не само аз, виждам и хората които идват на диви места като това: сутрин, обед и вечер, втренчени в морето. Не знам какво вижда всеки от тях – явно всеки вижда своето си нещо. Колкото и живота да изживееш, не можеш да се нагледаш на морето. Винаги ще го гледам. Морето…