Старата бойна каравана се е прислонила в завета на гората отзад, а отпред е пустият плаж, уютно загърнат от близката си страна с величествена скала. Останки от човешко присъствие се валят само насред изплютите от морето водорасли. Иначе няма никого, единствено плющенето на вехтия трибагреник, издигнат към вятъра по саморъчно издялан прът, се вмесва в мълчаливия диалог между вълните и синеокия субект с бяла капитанска брада, избелял суичър и окъсани фланелени панталони, седнал на брезентово столче и забил поглед в синьото насреща си…

Идилията ще трае още известно време, защото е съвсем началото на май. Хипстърията от съседния Лозенец ще напъпи след месец; след нея на пясъка ще цъфне и средностатистическият плажуващ, лишен в своя хотелски и квартирен комфорт от басейни и собствена плажна ивица.  Но, слава Богу, и туристът ще отшуми в рамките на още месец, и  пак ще си останат сами – той и Морето… Е, междувременно през сезона са разпънали и забили и стари другари с паркирани пред палатките и караваните дъски – защото това е „Корал” – Заливът на сърфистите! Заедно са чакали мелтема от сутринта, отпивайки от ментата, охладена на вятъра в мокър хавлиен чорап – няма ги вече добрите стари румънски чорапи без пета, ех! – и са нищили една след друга велики капитански истории…

И така неусетно се е изнизал поредният летен ден с мирис на море…