
„ Извинете ме, Ваши Величества! Преди много години аз тръгнах към вас – г-н Гаус, г-н Лобачевски... Вървях, вървях към върха, на който сте вие, и като се огледах, видях, че съм останал в подножието. Любовта ми с науката не беше взаимна... И един ден си казах – отивам си!…”
Г.Данаилов
– В същата година, в която си купих къща в Ковачевица, напуснах Химико-технологическия институт и станах драматург в театър “Сълза и смях”. Имах прекрасен директор – Стойчо Мазгалов, който не държеше всеки ден да ходя на работа. В Ковачевица получавах телеграми от него: “Ако обичате, на 20-и ще има Художествен съвет, елате”. Нали, ако ми е възможно... Ей такъв човек. И така успях да стана писател.… Бях опитал още като студент. Една вечер се прибирам – живеех тогава в Павлово, трамваи вече не вървяха.. И гледам звездното небе над мен, и се вслушвам в моралния закон в мен, и решавам, че от мен няма да излезе никакъв Лавоазие, нито дори Менделеев, нищо не може да излезе. Опитвах се да пея – викам си, ще стана някакъв посредствен певец, лоша работа, щом няма да излезе от мен Борис Христов… Е, най-много Гяуров!… Така че си викам – добре бе, сега, аз нищо не мога да стана! И тогава ми хрумна спасителната идея: защо не взема да стана писател!?... Това бе единственото нещо, което не бях опитал. Съвсем като шопа – “можеш ли да свириш на пиано” – “еми не съм опитвал, мое да моем…”
– А както какъв точно писател се самоопределяш?
– Не се самоопределям изобщо. Защото няма никакъв смисъл. Човек започва едно нещо, пише го, харесва му, докато го пише. Ако го прочете след десет години, никак няма да му хареса. Но какво да правя... Да се занимаваш с изкуство, това означава да нямаш достатъчно чувство за самокритичност.
– ?!…
“Животът без музика би бил просто грешка” – казва Фридрих Така е според мен; и всъщност е спасението. Защото я си представете, ако хората имаха силно самокритично чувство – че то тогава нищо нямаше да бъде написано. Албер Камю има един чудесен образ в романа си “Чумата” за един, който искал да пише роман и непрекъснато оправял първото изречение. Така години наред не го написал романа..