Пясъчният часовник на времето безстрастно е „изсипал” цели 80 човешки години. Излял се е сякаш право в тъмните кухини на грамаданските обувки, които с мъка отлепя от земята клоунът Филипо. Един смешен и печален Арлекин, застинал в очакване да се отвори Вратата отпред с табелка „Търси се стар клоун”. Вратата към поредния ангажимент в цирка на неговата професия, към Отвъдното, или Бог знае към какво… В това си очакване старият клоун се надлъгва и надиграва с други двама като него, може би се казват Пепино и Николо, всъщност няма никакво значение; става дума за Цирка, наречен Живот и за нежеланието да го напуснеш, вкопчен в последната си – а може би не – роля….

Точно преди 10 години със спектакъла на Ивайло Христов „Търси се стар клоун” от Матей Вишняк в Народния театър бе отбелязано яркото и дългогодишно присъствие в живота на поколения зрители на един толкова обичан актьор – Марин Янев.  Беше в компанията на „съучениците” си Стефан Мавродиев и Илия Добрев. 10 години по-късно Илийчо – както всички го наричаха –  вече го няма. А Мъра – както наричат приятелите Марин Янев, отбеляза следващ юбилей и очаква колегата актьор Вальо Ганев да го утеши с нещо от рода на: „Е, Мъре – 80? – Какво толкова: 2 по 40 евро!”…

В живота тези някакви си 80  Марин Янев посреща със семейството си – само жени, сред които доскоро беше и незабравимата Бела, белият ритривър и … с един единствен мъж –

Другия му Аз, с когото е в непрестанен конфликт. Но чиято компания не спира да търси, защото без нея би бил много по-самотен…