…Показания на Вера Петрова Мутафчиева за хора и събития, предшествали нейното раждане:

До днес приятели, чувствителни към женската част, измолват копие от бабините портрети. Свидно им е да гледат що за жени са ходили някога по нас. Върху тях, жените, се крепеше семейната сага. Колкото до мъжете и техните дела, семейното отношение съдържаше безобиден хумор до сарказъм: е, направили, що могли, ама не дотам. …

– Жените в рода ви са ярки, оригинални, независими… В нещо продължихте ли традициите по тази линия; не използвахте ли малко от женските трикове, да си намерите поне подходящ съпруг…

– За какво ми е?

– Как за какво – да Ви извади от тая ситуация – беднотията, глада – някой подходящ кандидат.

– Е, Боже мой!… Че аз тогава бях момата, която можеше да затрие кариерата на всеки. (смее се)

– Ама е имало кандидати, не е така да е нямало?…

– Е имало е балами, да. Но никога не съм си представяла живота си така, в, как да кажа, поддържаща роля…

– А не се притеснявате да признаете, че всички удари върху себе си сте ги понасяли безмълвно; едва ли не кротко, за да оцелеете?

– Не, защо: да оцелея… Аз просто имах задължения. Имах деца и майка; нямах изход, освен да ги изгледам… Веднъж си говорехме с една холандска писателка: „Защо не сте въставали” – пита ме тя… А аз й казвам: госпожа, Вие виждали ли сте Червената армия в поход?… Щото аз съм я виждала…. Никаква мисъл за въставане – г лупости….

– Успяхте обаче, без да въставате, да не се и забъркате в срамни дела като например възродителния процес….

– Вижте, ако човек не иска нещо…  Повечето хора попадаха в унизителни за тях ситуации, защо те го искаха. Когато искаш нещо, трябва да плащаш – как иначе?..  И, понеже пък режимът изглеждаше като бетониран до края на света… Да, ако хората знаеха, че тая работа ще има край, другояче биха се държали може би. Но тя изглеждаше безконечна…

– Дори на Вас ли Ви изглеждаше безконечна?

– Аз бях дала срок 2030 г., че всичко ще се поправи (смее се).

– О, ужас! 

– Ами, да. Нещата бяха много затемелени отвсякъде.

– Значи, Вие сте от излъгалите се, дето не са очаквали идването на демокрацията тъй скоро…

– Ами да, викам си: “Какво сега, нали вече няма да ме има, все ми е тая…” (смее се)

Коментар на Джем Султан:

Както ви казах, пишкин жена е тя, с око и перо за времето преди и след нея, все едно го живее, го е живяла до най-малките детайли. Но най-важното тя разбра: че в историята съчувствие няма. В историята има по малко биография и фаталност. И хора, за които са добре дошли и географията, и фаталността. Те винаги са ги използвали умело…