– Тръгнахте да правите преврат  в  науката? Един вид, “дръжте се, Вера иде”?

– (смее се) Не, това дойде по-късно, когато вече се бях удавила съвсем в османските документи и почна да ми просветва тук-там по някоя превратна за тогава идея, което се наричаше “ревизионизъм”. И си го влачех тоя “ревизионизъм” подире си през цялата си кариера като историк и слава Богу, че намерих кога да изчезна от историческия фронт. Е, и в науката надробих немалко…

– Колко хора се интересуваха от османистика, когато Вие почнахте да се занимавате с това?

– А, съвсем малко…Много мъчно достъпна е писмеността.  Аз хвърлих повече от десетилетие, докато мога да тръгна безпрепятствено в тая документация. И, точно както го казахте, много не ми харесваше това, че се пъна за толкова малко хора…. И, освен всичко, другата лоша страна на науката е, че и съвсем малко хора могат да те загробят. Щото там публика няма. Рефер няма. Значи, като се съберат двама-трима, дето биха предпочели да те няма, могат да осигурят такава една маневра.

– „Амбиция и проклетия” – така мило ви характеризират приятели…

–  Не, проклета може да съм, тука не споря. Но това, което хората взимат за амбиция, при мен беше необходимост просто. Не можех да си позволя да спра. Просто нямаше как…

– Глава на семейство…

–  Глава на семейство цял живот, разбира се. И викат: “Тя амбициозна, тя книга след книга, тя…” Нямаше такова нещо, много бих искала да съм свободна и това ми остана като несбъднат мерак. Най ми се е нравело да зяпам, аз си го казвам често. Аз обичам да зяпам наоколо си, да се радвам на това, което го има, и без мене. Но нямах голям избор, защото можех да следвам само задочно. А пък науките, които ме вълнуваха, да кажем биологията, да кажем физиката, архитектурата – за всичко това човек трябваше да бъде редовен студент, което означаваше, че някой трябваше да те храни, а пък аз тръгнах да се храня сама още на осемнайсет години, нямаше иначе друг начин. То е било за добро. Хич не съжалявам…

– Трябвало е може би да продължите и семейната традиция, затова…

– А, не..

– Не е ли това?

– В никакъв случай…

– Много хора си мислят: “Тя, Вера, тя продължи баща си…”

– Да, да, да! Ами аз тогава не смеех да спомена името на баща си. И колко са ме съветвали мои млади колеги тогава да се откажа просто, както мнозина се отказаха.

– А Вие се набутахте тъкмо там?

– Аз се набутах точно там, където беше най-дълбокото. Е толкова ми е бил акълът. Млад човек не може много да изчислява…

– Вие се отнасяте към 500-те години под османско владичество много различно от общоприетото. Говорите за ползите едва ли не от него; за приспособяването.

– Ами вижте, все пак най-голямото ни развитие е било тогава. Какви сме паднали при Шишмановци и как излизаме от Империята? Ами да, че като навлизат тука руските войски, те чудом се чудят. Първо: всеки селянин има къща, всеки селянин има земя, има добитък – че това в Русия не са го познавали хората направо… Ама не, какво има да се приспособява, той си живее народът. Как може да се живее през 15-ти век според вас, ако не, както нашите са живели?

– Е как – в робство!… Ала нали това всъщност е „спорният” между вас и останалите историци термин…

– Е да, че като въстана целият български народ да пищи, защо някой го бил нарекъл другояче, а не робство… Е, викам, по това да разберем, колко държим да сме роби. Липсва ни просто, ако го няма тоя термин… Робство…. Те знаят ли какво е “робство”?.. Щото ние, примерно, се имаме за крайно нещастни, исторически нещастни. ..

– Това ли е голямата заблуда на българина по отношение на историята му? Вие често упреквате съвременниците си, че отминават, без да забележат падналите от небето им късмети… Кои са толкова тези късмети?…

– Е, ако познаваш чуждата история, ще разбереш, че ние сме минали направо „метър”… 500 години да няма война върху територията ни, да не даваш войници – къде го има това? През туй време Европа се е изклала направо… После, тука никогаш няма гладни вълни. Като си помислим, че цялата Средна и Северна Европа е яла зеле и алабаш… (смее се) Ами то това е… мочур. Като ми се случи да пътувам нататък, си викам: тия хора как са живи – в Русия, Прибалтика, Скандинавия, Северна Германия, Холандия, Англия – там, където се е развила най-голямата култура при много по-тежки природни условия от Балканите. Ами че Балканите са си една… райска му работа…